Март 1943 г. Кратък пътеводител из депортацията.
o В „новите земи“ са въведени българското законодателство (включително антиеврейското) и административна уредба; дори църковните епархии са присъединени към българските
o В тях България въвежда всички свои държавни атрибути и символика
o През юни 1942 г. тя предоставя българско поданство (автоматично на определилите се като българи; при изявено желание на останалите) във въпросните територии; този акт официално се тълкува като привеждане на поданството в съответствие с новия българския „териториален суверенитет“
o Същевременно правителството се позовава на българското законодателство, за да откаже поданство на евреите в Беломорието и Македония въпреки настоятелните им молби.
o В „новите земи“ са инвестирани значителни бюджетни средства на българската държава, в частност за инфраструктура
o България поема съответната част от държавния дълг на Гърция и Югославия, което е класически израз на промяна в суверенитета.
o В Статистическият годишник на Царство България за 1942 територията и населението на „новите земи“ са отчитани като присъединени към тези на Царството. Съответно е прието, че еврейското население на страната възлиза вече не на 48 000, а на 58 876 д.
o В споразумението с Германия за депортирането на евреите от „новите земи“ е посочено, че България ще заплати „на глава“ за всеки изселен. Основанието е, че тъкмо тя ще „спечели“ от ликвидирането на техните активи, а Германия не възразява именно българските власти да се разпоредят с имуществото на депортираните евреи по свое усмотрение и в своя (или на своите граждани) полза
o Оставям настрана цялата оглушителна пропагандна реторика, която не спира да възпява „обединението“ и „Царя-обединител“.