Йов 28:1-22

1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

2 Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

4 Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.

5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

6 Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

7 Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.

8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

14 Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

20 От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -

21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

Светът отдава почит на един от най-достойните монарси от женски пол живял в противоречиви и разтърсвани от животински страсти временна.