КУЛТУРНИЯТ АНТИСЕМИТИЗЪМ
В историята на гоненията на еврейския народ се проследява една удивителна тенденция. Колкото по-големи възможности за интегриране в обкръжаващото ги общество се появяват при евреите, толкова по-изтънчен става антисемитизмът. Разбира се, на това може да се гледа и по друг начин. Колкото повече са гоненията, толкова повече евреите се интегрират. Във всеки случай, всички тези опити за сливане с обкръжаващата среда, не водят до нищо. Дори и да са премиер-министри, на евреите им напомнят кои са те.
Да се подмени може всичко: името, фамилията, паспорта и дори външността. Обаче евреите, а по-точно понятието „евреин“, си остава. В миналото нацистите, с помощта на антропологически измервания, са се опитвали да определят особени расови признаци при евреите. Изглежда, не е далече денят, когато евреите „ще ги изчисляват“ на генетично ниво.
И тук възниква въпрос. Защо хората, а много често се случва това да са умни и образовани хора, губят толкова сили и енергия за разобличаване на еврейския пришълец. Нима такива хора, като Франсоа Волтер, Джордано Бруно, Фьодор Достоевски и др. подобни, е нямало с какво друго да се занимават? Защо „еврейският въпрос“ особено „мъчи“ именно просветените умове?
Католическият свещеник Едуард Фланери подчертава в книгата си „Мъките на евреите“: „Истинските антисемити в Римската империя са не толкова императорите или обикновените граждани, колкото представителите на интелигенцията“.
