Писмо от Радой Ралин до руски „брат“

Пиша ти от Плевен, драги Ванка.

Помниш ли кагда пришол със танка?

Беше млад, но се държеше мъжки.

Зарази семейството ми с въшки…

Взе на мама златните пендари и дори галошите ми стари.

Помниш ли, как кушаше картошки?

Наконец забърса три кокошки.

После си преспал със какa Сия и изпил си всичката ракия.

А след време чухме и мълвата, че си гръмнал тате във главата!

Длъжен бях да те обичам, Ваня.

Даже кръстих дъщеря си Маня.

Залъкът си давахме насила на Русия – тая дива сила.

После цели девет петилетки грабихте уран и руди редки.

Грабихте и жито, папироси…

Зарад тебе ходим голи-боси!

Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.

Ние всички хранехме танкиста.

А пък ти ни пазеше със танка и ни взе последната луканка…

Пазеше и немците, и чехите.

Ние тук възпявахме успехите.

С паметник стърчиш ни на главата и скверниш небето и земята.

Радой Ралин