В съвременната драматургия все по-често се вписват библейски теми и темите по които се правят вариации неистово определят битието на предалия се човек пред собствената си съвест.
Интересно е нечестието в съвременния просветител, търсещ дъното и някак си неловкото пипане, което "като че ли" по чужда милост е лишено от бездарие ?!
Какво ли са изпитали апостолите които са видели мъртвото лице на Божия Син ?
Това трябва да удари всеки смятащ себе си за талантлив в плът и кръв и да е плода му посредствен именно на тази почва и на това малко парче земя.
Има рисувани лица много на сваления от кръста Христос и те стоят по музеите, в зали ... от времената на класицизма и от ръцете на големи майстори.
Бог е казал да го познаваме и по утрото!
Сутрин красотата на лицето е в момент след събуждане, точно когато преминава от сънливо в свежо излъчване за което е необходимо и съзнанието да се избистри ...
Какво е тленното и нетленното което е предречено в нетление?
Огнена колесница? - като контрапункт на преходното? А и в човешкото лице има всякакви черти подложени на Божествения всеобщ дар и талант, наследствена черта под печата на артистизма във всичките вариации на лицевата анатомията.
Няма ли таланта да избяга точно там, на кой е нужен там? Също като Йоан в пустинята на див мед и акриди ... Дори да си изоставиш творбата, която и дело на "измамник" пак придобива стойност?! Горкия Леонардо, горкия измамник! Клетия собственик броил нищожните 450М$ за изрусения Месия ?! Ако не беше писано, че последните ще бъдат първи, никога нямаше да ми поражда толкова много въпроси главата.
"Блажен всеки който види лицето Му" е писано също.