Надпис на чаша от череп

Че от човек съм, забрави
        и само череп в мен съзирай;
като от живите глави
        от него глупост не извира.

И пих, и любих, но умрях.
        Вземи ме от земята черна,
налей! От теб не ме е страх —
        нали ме е целувал червей?

Наместо да го храня аз,
        бих предпочел във мен да свети
не мърша, а в тържествен час
        напитката на боговете.

Где с ум блестях, пак там дано
        на вас придавам блясък днеска…
Какво по-висше от вино
        ума ни може да замести?

До дъно ти ме пресуши!
        И тебе някой ще изрие
и със смъртта ще се сдружи,
        от черепа ти за да пие.

Защо пък не? В живота къс,
        щом жалки са главите наши,
то вместо да изгниват в пръст,
        Защо пък да не станат чаши? 

Джордж Байрон