Еклесиаст 12

1 И помни Създателя си в дните на младостта си,
Преди да дойдат дните на злото,
И стигнат годините в които ще речеш:
Нямам благодарение в тях, -
2 Преди да се помрачи слънцето, и виделото, и луната, и звездите,
И се върнат облаците след дъжда;
3 Когато стражите на къщата ще треперят,
И крепките мъже ще се прегърбят,
И които мелят ще престанат защото намаляха,
И на тези които гледат през прозорците ще им стане тъмно;
4 И вратата ще се затворят при пътя,
Когато изнемощее гласът на мелницата,
И на гласа на птицата ще стане человек,
И всичките дъщери на песента ще се смирят;
5 Когато ще се боят от височината,
И ще треперят в пътя;
Когато мигдалът процъвти,
И скакалецът натегне,
И охотата изчезне;
Защото человек отхожда във вечния си дом,
И сетуващите обикалят улиците, -
6 Преди да се скъса сребърната цеп,
И да се счупи златната чаша,
Или да се строши водоносът при източника,
Или да се развали колелото над кладенеца,
7 И да се върне пръстта в земята както е била,
И духът да се върне при Бога който го е дал.
8 Суета на суети, рече проповедникът,
Всичко е суета.
9 И колкото повече проповедникът стана мъдър
Толкоз повече поучи людете на знание:
Най паче вникна и издири,
И нареди много притчи.
10 Проповедникът поиска да намери угодни думи;
И писаното бе правота и думи на истина.
11 Думите на мъдрите са като остени,
И като гвоздеи заковани от наставниците на събранията,
Дадени от единия Пастир.
12 А повече от това, научи се, сине, мой,
че да прави някой много книги няма край,
И многото учение е труд на плътта.
13 Да чуем свършъка на всичкото слово:
Бой се от Бога и пази заповедите му,
Понеже това е всичкото на человека;
14 Защото Бог ще докара на съд всяко дело
И всичко скришно, или добро или зло.