„Това нашето не е професия, а чиста лудост.” 

За думите на място! Лудостта е присъща за скромните, които изваждат всичко на показ. Бесовете не могат да се скрият! Да ходиш гол в студа, така, че тялото ти да чувства болката и студа, а ума и душата мира да не ти дават … пълни с коктейл от емоции! Усещат пошлите нормални още с първия поглед, фалш, лицемерие, надменни хора … високомерие, мерзости … и тук се размива границата на неизброимите негативи в душичката, скатана пошло в норми за нормални, като самонаказание с присъда душевна слепота. Миг е това съществуване! Единственото непонятно състезание е. чия лудост е по-чиста?