Все по-близо е ядрената война, която е логичен финал на оправленската поквара. Злобата става ежедневие, а похотта похвала! Покварените си хвърлят поколенията на вятъра и това е съдба за много народи, защото е била и пак е редно по всички закони на биологията да има фатален финал. Тези с класическите умомасажи са абсолютно същите фурнаджийски лопати, защото ясно осъзнават безсилието си и правят всичко възможно да го маскират. Нищо добро не очаквайте защото ще е много, много по-тежко... Гнусното в случая е, че почти се усещат, напипвайки в тъмното с животинските си инстинкти и с парадиран интелект на муха еднодневка, но с завидна доза гордост и себедоволство! Това ви е отредено, като кръст за носене във времената на чутова поквара. 

Пиша вам умразно посмешище до неистова болка за поколенията!