Ралица и квачките

Късометражен филм

17 минути

Жанр: Драма - Митологема

Сценарий и адаптации: ............................

Режисьор: ..........................

Оператор: ..........................

Грим, костюми и декори: ..............................

Композитор: ...........................

2021г.

.......................................

1

ИНТРО:НАДПИСИ

ЕКСТ: Ден, Звуци на птици и щурци: Планински път, в гръб - овчар с ямурлук се отдалечава. Влачи с въже през рамо четири дебели клони от дърво, през другото рамо е преметнал голяма пълна овчарска торба. Затъмнение.

2

ЕКСТ: Оттъмнение. Вечер: Приведен до маслена лампа без да сваля качулката на ямурлука, вади малка брадва от пояса си и започва да оформя средата на клоните, като сече, дяла дървото да припасне за християнски кръст...

ЕКСТ: Оттъмнение. Ден, Зима, Улица, Балкон на къща, епоха-средновековие: Звуци от отварянето на врата, глъч. Затъмнение.

ЕКСТ: Оттъмнение. Ден, Зима, Улица, Балкон на къща: Млада красива християнка /Ралица/ с отличителна символика, сгъва жълтица в лист - ръкопис с поезия. Поглед - красиво женско лице. Затъмнение.

ЕКСТ: Оттъмнение. Ден, Зима, Улица, Балкон: Ралица облегната с ръка през балкона, хвърля топче хартия в снега на мръзнещи деца облечени в дрипави дрехи с погледи към балкона. Едно от децата наредени до плет се оглежда, притичва и бързо сяда върху топчето хартия. На свой ред Ралица също се оглежда и бавно се прибира във вътрешността на къщата.

3

ИНТ: Студио. Поезия рецитирана от деца /монтажна техника с по няколко стиха, част от ред на дете с редуване помежду им/ игра със сенки, светлосенки.

Един и сам,

долепен до дъх и трепет,

послушал скромността и славата.

На глухия прошепнах,

на слепия показах.

Оглупал от мъдрост

и раздиран от благ позор,

позор и блясък,

блясък на позор.

Момче:

Къде човек се застоява,

и какво узнава в любовта.

Кое сърцето изпреварва,

и кой е глупав за смърта?

Не своята история разказва,

и не от тежестта,

а бляскавата доброта,

това превива скромната глава.

А тя /пауза/ сама умува .

ИНТ: Студио. Поезия рецитирана от деца /монтажна техника с по няколко стиха, част от ред на дете с редуване помежду им/ игра със сенки, светлосенки.

Деца:

Сенките по изгрев се събуждат,

ковача мярата прехвърля,

пепел .

Аромат на сено,

тамян,

гозба за прасенце,

К като камшик,

Ч като чувал.

Аз какво ли не съм чувал!

Момче: оплита тетива за лък с пръсти...

Т като тетиво,

П като полет и птица,

Деца: заедно

Б като бабата с чувала,

4

ЕКСТ: Ден, Зима, Улица, Балкон на къща, епоха – средновековие: Звуци от отварянето на врата, глъч. Затъмнение.

ЕКСТ: Отъмнение. Вечер: Отблясъци от светлината на маслена лампа, овчаря оформя средата на клоните, като сече, дяла дървото да припасне за християнски кръст.

Овчар: Наратив:

Суета на суетите, каза Проповедника, суета на суетите - всичко е суета! Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето? Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека. Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява...

ЕКСТ: Ден, Зима, Улица, Балкон: Ралица слага парче хляб в бял плат, поставя няколко монети в изписан лист хартия, сгъва старателно листа и го оформя на топче. С едно движение на ръката сваля кърпата от главата си и поставя всичко вътре, връзва кърпата.

...Овчар: Наратив:

...Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак. За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.

ЕКСТ: Вечер: отблясъци от светлината на маслена лампа, овчаря продължава да оформя средата на клоните, като сече, дяла дървото да припасне за християнски кръст.

Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето. Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.

5

ЕКСТ: Вечер: На светлината от маслена лампа, овчаря продължава да оформя средата на клоните, като дяла дървото да припасне за християнски кръст. Обръща главата си наляво и надясно без да сваля ямурлука си. Мери с връв издълбаните жлебове между различните клони.

Овчар, Наратив:

Аз, бях цар над Израиля в Иерусалим; и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него. Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър. Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои. Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание. И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър; защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.

ЕКСТ: Ден. Зима, улица: Върху снега са насядали седем деца, едното се обръща към стоящите прави три деца до плета. Друго от изправените деца одобрително кима с глава към гледащото го седнало в снега дете.

Дете: Учудено.

Ти ли ще станеш цар на Израел?

Звуци от отварянето на врата... Ралица излиза с развяни коси загърната в одеало. Оставя вързопа близо до децата в снега.

6

ЕКСТ: Ден, зима, улица: Прегърбена жена на преклонна възраст с наръч дърва на гръб минава бавно по улицата пред къщата на Ралица. Лице в струпеи.

Жена минувач: Нратив:

Обърнах се и видях всякакви угнетения, които стават под слънцето; и ето, сълзите на угнетените, а утешител нямат: силата е в ръцете на потисниците им, а те утешител нямат. И казах: блазе на мъртвите, умрели отдавна, повече, отколкото на живите, които живеят досега; а по-блажен от едните и другите е онзи, който не е още съществувал, който не е видял лошите работи, що се вършат под слънцето. Видях също, че всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между човеците взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър. /Спира, поеме глътка въздух/ Глупавият седи с кръстосани ръце и гризе плътта си. По-добре кривачка с покой, нежели шепа с труд и душевна мъка. /Тръгва отново/Обърнах се и видях друга суета под слънцето: човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. .../Лицева мимикрия/... "За кого ли пък - казва той - се трудя и лишавам от блага душата си?" - И това е суета и нехубава работа. По-добре двама, нежели един, понеже имат добра награда за труда си. Защото, ако падне единият, другият ще подигне другаря си. /Спира, поеме глътка въздух/

Жена минувач:

Но горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го подигне. Също, кога лежат двама, топло им е; а един - как ще се сгрее? И ако някой вземе да надвива на единия, то двамата ще устоят насреща му; и конец, на три усукан, не ще се скъса скоро. /Тръгва отново/

7

...Жена минувач: Нратив:

По-добре беден, но умен момък, нежели стар, ала неразумен цар, който не умее да приема съвети; защото оня ще излезе от тъмница на царство, макар че се е родил беден в царството си. Видях всички живи, които ходят под слънцето, с тогова, другия момък, който ще заеме мястото на оногова./кадър с два кръста и работещият овчар/ Брой нямаше всичкият оня народ, който беше пред него, макар отсетнешните не ще му се радват. И това е суета и гонене на вятър! Пази ногата си, кога отиваш в Божия дом, и бъди готов повече да слушаш, нежели да гледаш, как безумни принасят жертви; защото те не мислят, че вършат лошо. ……………………………………………………………………………………………………………………………………………

………/в гръб, продължава по улицата с наръч на гръб/........

8

ЕКСТ: Ден: Скали със скални дупки. Дискретни звуци от клепало, звуци от птици.

ИНТ: СТУДИО: Скална дупка с ниша за поставяне на книги, скрижали... Оскъдна светлина от свещи. Ралица с покривало на главата, сключила ръце в молитва и с наведена глава мърда с устни. Открояващи се преминаващи сенки по близката стена... Ръка подава парче хляб потопен във вино. /Господна вечеря, евхаристия бел. ред. / Ралица отчупва половината от обредното парче хляб и го поствя в малка кутийка.

Ралица наратив:

Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Оная, която беше княгиня между областите, стана поданица! Непрестанно плаче нощем, и сълзите й са по бузите й; Между всичките й любовници няма кой да я утешава; Всичките й приятели й изневериха; станаха й неприятели. Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване; Живее между езичниците, не намира покой...

ИНТ: Скромна стая. Къщата на Ралица. Малка маса на светлина от свещи, Ралица преписва ръкопис...

...Ралица наратив:

Всичките му гонители го стигнаха всред теснините му. Тъжат сионските пътници, защото никой не иде на определените празници; Всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат; Девиците му са наскърбени; и сам той е в горест. Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденствуват ...

9

Взима втори лист и започва да пише...

Ралица Наратив:

Трезвен ли беше слугата,

пуста ли беше нощта,

тогава до ловната свита,

задрямала бих в суета.

Малък е тоз,

в чужд кафез.

Ловкост и добър прорез,

преди залез.

ИНТ: Студио. Поезия рецитирана от деца /монтажна техника с по няколко стиха, част от ред на дете с редуване помежду им/ игра със сенки, светлосенки.

Стъпките на поет,

птица в полет,

и пъстър тоалет,

тази нова пролет.

ИНТ: СТУДИО: С леко свенлива физиономия, Момчето държи вързан заек за краката.

Мълва покой ли зове,

и смелост подире,

................................................................................................................

10

ИНТ: ДЕН: Стая с трима седнали до празна маса турци. Вратата се отваря, влиза ралица с поднос в ръце пълен с готвен дивеч. Кляка на колене до масата и започва да сервира... Бавно се изправя, една монета издрънчава върху подноса, още една, взима го и бавно се отдалечава към вратата.

Един от турците:

По-добре да готви, отколкото да брише!

Другите двама на свой ред, удобрително и доволно:

Ааа!

Посягат към ястията...

11

ЕКСТ: Ден. Зима. Улица. Балкон: Ралица слага парче хляб в бял плат, поставя жълтица в изписан лист хартия, сгъва старателно листа и го оформя на топче.

ЕКСТ: Оттъмнение. Ден, Зима, Улица, Балкон: Ралица облегната с ръка през балкона, хвърля топче хартия в снега на мръзнещи деца облечени в дрипави дрехи с погледи към балкона. Едно от децата наредени до плет се оглежда, притичва и бързо сяда върху топчето хартия. На свой ред Ралица също се оглежда и бавно се прибира във вътрешността на къщата.

Ралица:

Излез и се бий вавилонски царю и червеи ще покрият тялото ти!

/динамика, звуков преход/

ИНТ: Нощ. Стая в къщата на момчето. На легло насядали бащата, майката, брат и сестра в ориенталски дрехи. Епоха! Бащата се държи с една ръка за ятаган опасан на пояса. Гледа недоверчиво и с овладана ярост.

Момче:

И тъй понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха, за да живеете през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията воля. Защото доволно е миналото време, когато сте живели така, както желаят да живеят езичниците, като сте прекарвали в нечистоти, в страсти, във винопийства, в пирования, в опивания, и в омразните идолослужения. Относно това те се и чудят, и ви хулят за гдето не тичате с тях в същата крайност на разврата; но те ще отговорят пред Онзи, Който скоро ще съди живите и мъртвите, понеже затова се проповядва благовестието и на мъртвите, тъй щото, като бъдат съдени по човешки в плът, да живеят по Бога в дух. А краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва.

ИНТ: НОЩ: Мъждукаща светлина. Прашен килер. Момчето говори на слушатели в дрипави дрехи.

Момче:

Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове. Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание. Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат. Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи, като такъв, който действува със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е славата и господството до вечни векове. Амин.

12

ИНТ: Студио. Техника на боке с промяна на цветовете...

Момче:

Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава. Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас [откъм тях се хули, а откъм вас се прославя]. Никой от вас да не страда като убиец, или крадец, или злодеец, или като такъв, който се бърка в чужди работи.

ИНТ: Студио. Деца /монтажна техника с по няколко стиха, част от ред на дете с редуване помежду им/ игра със сенки, светлосенки.

Деца:

Но, ако страда някой като християнин, да се не срамува, а нека слави Бога с това име. Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие? И ако праведният едвам се спасява, то нечистият и грешният где ще се явят? Затова и тия, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател,

/внезапен преход/

ИНТ: Нощ. Стая в къщата на момчето. На легло насядали бащата, майката, брат и сестра в ориенталски дрехи. Епоха! Бащата се държи с една ръка за ятаган опасан на пояса.

Момче:

като вършат добро.

13

ЕКСТ: Вечер: Среднощни звуци на щурци, запъхтян на светлина от маслена лампа без да сваля качулката на ямурлука, овчаря се оглежда в нивата, вижда объл камък и надигната пръст с прорастнали бурени, до него съзира друг, трети, четвърти... два от камъните са отделени от останалите. Кляка, поставя лампата на земята, вади тънко въже от торбата и започва да връзва оформените дървета в кръстове... Мери връв по лакът, връзва като стяга силно... Взима един от кръстовете, приближава се до един от отделените камъни и като се оглежда, забива първия кръст с обратното на брадвата. Същото прави и с втория кръст. Вдига двата камъка и ги хвърля силно настрани. Звуци и екот от ударите на брадвата...

14

ЕКСТ: ДЕН: Преди изгрев слънце. Овчаря бърка в торбата си, вади снопове слама и ленти плат, приближава се до близкия кръст и започва да привръзва снопове слама, като оформя чучело – плашило...плете плитки от слама...

Овчар, Наратив:

Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза го очаква; Всичко е неизвестно пред тях. Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На онзи, който жертвува, и на онзи, който не жертвува; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне. Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло,/кадри с развени коси, Ралица, Момче, Деца, Минувач, Турци.../ И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после слизат при мъртвите. Защото за онзи, който се съобщава с всички живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв. Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен; Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето.

15

ЕКСТ: ДЕН: По изгрев слънце. Оставя първия кръст недовършен и започва с върви да увива слама върху втория кръст...

...Овчар, Наратив:

Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти. Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти. Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето. Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба гдето отиваш.

ИНТ: Нощ. Стая в къщата на момчето. Бащата с влажни очи държи изписан лист хартия, замислен сваля бавно чалмата. Бърка във вързоп и вади малка кутия /кутията от господна вечеря, евхаристия/ , вдига капачето, вади парчето хляб натопено с вино и отчупва част, като останалото разчупва на жена си, сина и дъщерята. Всеки слага своя дял в устата си!

16

ЕКСТ: ДЕН: Оставя втория кръст и се връща към работа върху първия...

...Наратив:

Обърнах се, и видях под слънцето Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва според времето и случая. Защото и човек не знае времето си Както рибите, които се улавят в жестока мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети. И това видях като мъдрост под слънцето, (И тя ми се видя голяма): /оставя кръста, приближава се до един от камъните, повдига го и започва да дяла кръст с длето и обратното на брадвата/ Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, И издигна против него големи могили. Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за онзи сиромах човек. Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат. Думите на мъдрите тихо изговорени се слушат Повече от вика на онзи, който властвува между безумните.

ЕКСТ: ДЕН: Овчаря се връща при белега върху земята от вдигнатия камък, обръща го с кръста към земята и го връща на мястото му. Контражур. Обръща се с лице в контражур.

Овчар, Наратив:

Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.

Връща се към работа върху първия кръст...

Край!