Край реките на Вавилон 

Ний ридаехме там, край водите 

вавилонски, ний спомняхме с плач 

как вилнееше в дни страховити 

над земята ни родна палач. 

Тя загуби си в скръб дъщерите, 

за да гаснат от сутрин до здрач. 

Долу, волна, течеше реката, 

ний поглеждахме тъжно брега. 

Те поискаха песен позната, 

но не щяхме да пеем сега. 

Да изсъхне ръката, която 

нашта арфа допре пред врага! 

Нека тя поне бъде свободна, 

нека вече не вижда я друг! 

Щом отнета е славата родна. 

Знак последен да бъде тя тук. 

И сред нашата мъка безплодна 

да не цапаме нейния звук. 

1813 

Байрон