Диана Андреева: В българската култура трудът е определящ – той е уникален, без заместител

Шуробадженащината, службичките и службогонците с една огромна група неосъзнати комплексари развалят всичко независимо кой кокви недоспивания или увреждане на здравето има за да направи един проект работещ. Това, което се предлага не е конкурентно срещу това което идва от вън поради не ниския бюджет, а орчайващата квалификация. В моя казус имам спрян проект за визуална среда с залъгалката, че сценария бил минималистичен, което точно за визуална среда е плюс! Така трябва да е щом има такива претенции за решения на място. От тук на сетне да те съдят за това, че морето е мокричко и да се бавят с отказ защото са осъдени - спечелено дело. Как кариерист със съмнителна квалификация по средновековни крепости има право да се произнесе по проект, който е в пъти по-сложен от умопомрачението, което ръси клишета и си мисли, че само той се чува? Каква е презумпцията да се наливат средства там, които е явно, че се и крадат от "халтурките". 

От кога отчисленията или промяната на бюджетната матрица са невъзможни - точно от документа предвиден за това?!

Обсерваторията по "халтура" какви ги нищи?! 

Целеви групи!!! В киното позитив е това, че се някои проекти обхващат голям спейтър от възрастови групи, хора в нужда, различни по материални блага прослойки , малки и големи и т.н. Но само в бай фонда, трябва целевата група да е конкретна, тясна и естествено безсмислена за масово изкуство, като киното. Защо в програмите за производство на кино има такива абсурдни изисквания след Бекет и Юнеско, само надталантието има отговор, който самите те не го разбират а само тези на кометата Атлас.